Никога не е късно да спасиш света

      

еко торбички от последната колекция на Tine Kjeldsen 

Преди няколко дни гледах репортаж по телевизията, който гласеше, че въпреки стократното увеличение в производството и предлагането на еко торбички, наравно със забраната полиетиленовите замърсители да се раздават в магазините безплатно, през последните три месеца (изненадващо) не е отчетена никаква полза за околната среда. Хората продължавали да купуват старите неразлагаеми торбички..докато не заринали цялата земя. Това последното си е добавка от мен, но пък да си признаем- не сме никак далеч от тази евентуална съдба. Та, мисля си аз, че е нормално такива неща да се случват с нас. Еко торбичките не ни струват скъпо- достатъчно е да имаш две, които можеш да ползваш поне година. Добре, тогава какво? Хората не обичат промените- така е, признавам. Да добавим и липсата на информация... и ето- изгубихме поне 50 % от масовия купувач. А останалите 50 ? Бихме могли да предположим, че: А) нямат деца Б) спечелили са място в колонията на някоя Втора Земя. Само че на мен ми е малко съмнително това. По- склонни сме да платим 35 стотинки и да не се разделяме с добрия стар найлон, отколкото да отделим 10 секунди, достатъчни да подадем на продавача платнената си торба. 

Все пак не мисля, че вината е в нас. Не съм живяла достатъчно дълго, за да знам дали винаги е било така, но ми се струва, че отдавна никой не ни е показвал как да бъдем мъдри в избора си...да бъдем отговорни. Да знаем, че това, което правим във всяка една секунда от живота ни има свои последствия и цена. Липсват ни добри примери. Може би нямаме добри учители. Модата Green Living все още не е дошла в нашата страна. Не търсим смисъл. Не изучаваме. Примирени сме. Сиви. Бягаме от красотата. Плаши ни. Излишен лукс, може би? Срам ни е да даваме от себе си. Крием се. Купуваме готови неща. Консумираме без да отразяваме. Непосилно е да се иска толкова много от нас на този етап. 

Нужно ни е време. И като че ли.. повече красота.